ПРИТЧА ЗА ИЗГРЕВА
И все по-често се връщам при изгрева.
Там някъде, на края на морето,
където животът е приказен,
а смъртта - нелепост.
Там. На границата със отвъда
и вечния въпрос тревожил вековете
"Да бъда или да не бъда?"
преди и след Шекспир.
Опитах и от двете. Не е за завиждане –
слънце да ти свети в придошла мъгла.
Затова обикнах и прегърнах изгрева,
та когато той залезе, с него да се прибера и аз.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
