Павче (Павлина)
19 31
2.07.2021 г., 17:14 ч.

Притча за следите 

  Поезия
1067 0 4

ПРИТЧА ЗА СЛЕДИТЕ  
 
Години минаха, откакто

избродих Стара планина –

едно самотно, кратко бягство

от себе си и от света.

Над манастира в Сопот срещнах

човек с тояжка във ръка.

Той спря и каза: „Аз усещам,

дочувам, в теб струи тъга...”

И притча ми разказа цяла,

а в старческия топъл глас,

от мъдростта му онемяла,

следите си намерих аз... 
 
„Живял далече, тъй отдавна,

че сигурно е минал век

един набожен, благонравен,

добър и работлив  човек.

Живеел скромно и почтено,

посрещал радост и тъга,

почитал Господа смирено

в добри и лоши времена.

Животът му така преминал –

едно получил, друго дал...

Накрая върху морски пясък

житейския си път видял.

Човекът гледал как оставя

дълбоки пясъчни следи

и как до него непрестанно

в добрите дни и Бог върви. 

Видял и в трудните моменти

следа от стъпки, но... една.

Въздъхнал съкрушено, тихо,

запитал с укор и тъга:

– Каква вина, какви ли грешки

изкупвам, Боже мой? Кажи,

когато ми е много тежко,

защо до мене не вървиш?

Чул думи – ехо от прибоя:

– В най-трудните ти часове

самотните следи са мои.

Там аз те носих на ръце.” 
 

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази притча ми е една от любимите, много хубаво си я превърнала в поезия. Браво!
  • Благодаря ви, Роси и Милена!
  • Хареса ми! Шарен свят е създал Бог! В него има мъка, за да усетим и какво е радост!
  • Прекрасно си пресъздала притчата. Благодаря, че го написа. Даде ми един безценен духовен урок!
Предложения
: ??:??