Чинарът до чаршията замлъкна.
Короната му – тежка като злато –
загуби тъмножълтата си плътност,
а корените стиснаха земята.
Чинарът не разказа свойта тайна.
Небето му го гледаше сърдито,
но всяка тайна,
както всяка крайност,
се спуска от главата към петите.
И бързо завладява световете.
Напълва ги със собствен анархизъм.
Разкъсва ти на късчета небето ...