elenabili (Елена Биларева)
298 2386
8.07.2018 г., 21:59 ч.

Притча за Земята и Небето 

  Поезия
1129 0 4

Чинарът до чаршията замлъкна.

Короната му – тежка като злато –

загуби тъмножълтата си плътност,

а корените стиснаха земята.

Чинарът не разказа свойта тайна.

Небето му го гледаше сърдито,

но всяка тайна,

както всяка крайност,

се спуска от главата към петите.

И бързо завладява световете.

Напълва ги със собствен анархизъм.

Разкъсва ти на късчета небето

и после го подхвърля на филизите.

Чинарът осъзнава, че е грешен

и всеки ден се спуска по-надолу.

Докосвайки земята, търси вечност,

в която да изкупи свойте корени.

Чинарът е попил дълбока тайна

с дъха на петолистните си пръсти.

Той няма устни, за да се покае.


Но има Бог, след който ще възкръсне.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??