Чинарът до чаршията замлъкна.
Короната му – тежка като злато –
загуби тъмножълтата си плътност,
а корените стиснаха земята.
Чинарът не разказа свойта тайна.
Небето му го гледаше сърдито,
но всяка тайна,
както всяка крайност,
се спуска от главата към петите.
И бързо завладява световете.
Напълва ги със собствен анархизъм.
Разкъсва ти на късчета небето
и после го подхвърля на филизите.
Чинарът осъзнава, че е грешен
и всеки ден се спуска по-надолу.
Докосвайки земята, търси вечност,
в която да изкупи свойте корени.
Чинарът е попил дълбока тайна
с дъха на петолистните си пръсти.
Той няма устни, за да се покае.
Но има Бог, след който ще възкръсне.
© Елена Биларева All rights reserved.