Притихване
Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят,
настъпил е час на нежно обричане
и гларуси палави в нощта не кръжат.
Притихва морето, изморено от тичане,
брегът замълчава плах и смутен,
парещи думи, прошепнато вричане -
палят ръцете ти всичко по мен.
Сърцата препускат, в надбягване палаво
дори и луната зад облак се свря,
звездиците мигат плахо, засрамено -
изригва вулкан, от страст прекипял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
