Притихване
Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят,
настъпил е час на нежно обричане
и гларуси палави в нощта не кръжат.
Притихва морето, изморено от тичане,
брегът замълчава плах и смутен,
парещи думи, прошепнато вричане -
палят ръцете ти всичко по мен.
Сърцата препускат, в надбягване палаво
дори и луната зад облак се свря,
звездиците мигат плахо, засрамено -
изригва вулкан, от страст прекипял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
