29.01.2007 г., 13:45

Притисни ме с длани силни

1K 0 32


 

Притисни ме с длани силни -

искам даже да ме заболи:

порой на ласките обилни

да прегърне двамата, нали?

Тогава пареща милувка

ще потегли в болезнен вик

и в почивка чрез целувка

ще запомним радостния миг,

а ръцете ти в косите

да опъват в страст юздата -

светкавиците в очите

ще разтърсят в плам бедрата.

Обязди буйната кобила

и ме превърни в Сибила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За моя коментатор №1
  • Гостоприемен домакин.
  • Закъсняла, но желана!
    Поздрав, Анета!
  • След толкова много коментари,
    за закъснелите какво остава
    освен да кажа - сладка болка

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Към Натали:

    Средството при нас е този стих -
    сливащото ни докосване,
    чрез което тебе те открих,
    за да влезем в миросване
    с узрял за двамата ни плод,
    но на равнището ментално
    и чрез този придобит имот,
    вплетохме душите си сакрално
    и направихме едно сърце
    в огъня на таз стихия,
    грееща на твоето лице,
    от която аз пък нежност пия.
    -С нежност мили, те прегръщам,
    че света за тебе преобръщам!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...