MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Jan 29, 2007, 1:45 PM

Притисни ме с длани силни 

  Poetry
846 0 32


 

Притисни ме с длани силни -

искам даже да ме заболи:

порой на ласките обилни

да прегърне двамата, нали?

Тогава пареща милувка

ще потегли в болезнен вик

и в почивка чрез целувка

ще запомним радостния миг,

а ръцете ти в косите

да опъват в страст юздата -

светкавиците в очите

ще разтърсят в плам бедрата.

Обязди буйната кобила

и ме превърни в Сибила!

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За моя коментатор №1
  • Гостоприемен домакин.
  • Закъсняла, но желана!
    Поздрав, Анета!
  • След толкова много коментари,
    за закъснелите какво остава
    освен да кажа - сладка болка

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Към Натали:

    Средството при нас е този стих -
    сливащото ни докосване,
    чрез което тебе те открих,
    за да влезем в миросване
    с узрял за двамата ни плод,
    но на равнището ментално
    и чрез този придобит имот,
    вплетохме душите си сакрално
    и направихме едно сърце
    в огъня на таз стихия,
    грееща на твоето лице,
    от която аз пък нежност пия.
    -С нежност мили, те прегръщам,
    че света за тебе преобръщам!
  • Плод и следствие,заражда се в омайния ти глас...
    не зная колко дълго ще успея,
    да удържа,да не прошепна аз,
    защото думите са мойто откровение.

    Докосването ще е моята стихия,
    обгръщаща света дълбок,
    но аз не искам него да обвия,
    а твоето сърце с любов...
  • Ало, вие двете!
    Хората се любят, а вие се смеете?!
  • хаха
  • Сега само ти ми се уимихваш, да!
  • Към Натали:
    (Продължение)


    Откровението има сила,
    която се превръща в портрет,
    но прозрението на Сибила
    менталността ще тласне пък напред,
    а то - душевното прегръщане
    признавам, е закопняла нужда,
    която световете преобръща,
    а целта престава да е чужда.

    Но средстото с целта се слива
    в процес, превърнат в тъждество,
    а там душата ти игрива
    полита в омайно тържество
    и става чудо - ти си толкоз нежна,
    че любовта ни става вече плод,
    но по нишка фина и копнежна:
    същността на пълноценния живот.
  • Креми,
    Кои са другите двама с теб?
  • Твърде силно откровение,портрет на вътрешно усещане...
    и емоционалното съединение,стана миг,душевно преобръщане...
    Стиховете са ни средство,да облечем свойте нежни чувства...
    в едно единствено и скъпо нещо,
    в една копняна дълго нужда...
  • Към Натали:

    Пред мен застана - непозната,
    способна хорските души да буди:
    венец подаде ми - в позлата,
    прехласнали се,сякаш бяхме луди.

    -Секунда, миг дори, ни стига
    да сетим радост, споделена -
    в гърдите ми се тя надига,
    а в думите ни бе родена.

    -Приех те като провокация,
    но хванах този топъл, нежен миг,
    в който твоята градация
    в душата ми втъка омаен вик.

    -Позната ни е тази нежност,
    която води често до обрат,
    щом милата ни безметежност
    се превърне бурно в кръговрат.
  • Душата се буди,открива непознатото...и една секунда стига,миг провокация,споделена нежност...Мисълта не знае пътя,тя се води по твоя аромат,с въздишка тъй простенала и чиста,постига тя накрая своя кръговрат...
  • Натали,
    Не ми остава друго, освен да те цитирам, казвайки следното: дълбоката, уникална изразност на таланта, наричан в естетиката "художникът", за да излезе от дълбините на заложбите и да ни завладее с магията на своя авторитет, чрез проникновението на намека и внушението, ще трябва, с много труд, вече да се е родила и съответната способност...
    Ама ти наистина си много умна!?
    Поздрав!
  • Талантът е уникалност,съпроводена с дълбока изразност...Когато той излезе от онези дълбини и разпростре своята магия,тогава посланието е повече от проникновено...
  • Натали,
    Аз си бях приватизирал правото да откривам талантите в сайта, но виж какво направи Софи - изпревари ме, за което иискрено съжалявам.
    Поздрав!
  • Лечебната сила на текстовете, на смеха...Много си напреднала Софи, щом говориш за тези работи.
    Поздрав!
  • В съдбата няма случайност..често липсва обяснение с думи,но усещането-то говори повече от тях...!!!
  • Мъдростта на смеха е в лечебното му свойство. Имах нужда от него. Скоро ще разбереш защо само да публикуват моето "Боли и не спира". Аз ти благодаря и много харесвам творбите ти!
  • Здравей, Роси!
    Искрено ти благодаря за оценката!
    Поздрав!
  • Софи!
    Ти успяваш тук на два пъти да ме изпревариш с едни гърди. Тук и аз чувствам зараждането на коментарен дух, достоен за творци. Ти самата допринасяш много за това, защото смехът си е жива мъдрост, нали?
    Поздрав!
  • Натали!
    Вечността, просветваща в мига....Така е, но ти си истинско съкровище. Как успях да те открия? При такива трудни въпроси се обръщам към Съдбата.
    Поздрав!
  • Хей, Диди! Толкова усмивки не съм получавал досега, а претенциите ти само ме стимулират...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Валери... но е друго, ако ме видиш сега как се радвам на коментарите на това твое творениеусмивката ми не слиза от лицето
  • Здравей, Софи! Харесвам твоята артистичност.
    Поздрав!
  • Прекрасна еротика си пресъздал,Валери!
    Поздравления!
  • Натали,обожавам да чета коментарите ти!
  • Сладка и желана "болка"...човек преобръща усещанията си,приема ги различно,когато очите му познават нежността...Много страст,тръпнещо желание...Сякаш мига става мъничка частица вечност...
  • хахахахах)
  • А какво стана с екзистенциалния портретизъм и модалните разсъждения ? Понесъл те е някакъв вихър теб, Мойсее, а беше време когато долавяхме чучулига да пее
  • уау!!! нямам думи ххаха...сложи +18 хаха хареса ми-дивото зове
Random works
: ??:??