Jan 29, 2007, 1:45 PM

Притисни ме с длани силни

  Poetry
1K 0 32


 

Притисни ме с длани силни -

искам даже да ме заболи:

порой на ласките обилни

да прегърне двамата, нали?

Тогава пареща милувка

ще потегли в болезнен вик

и в почивка чрез целувка

ще запомним радостния миг,

а ръцете ти в косите

да опъват в страст юздата -

светкавиците в очите

ще разтърсят в плам бедрата.

Обязди буйната кобила

и ме превърни в Сибила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • За моя коментатор №1
  • Гостоприемен домакин.
  • Закъсняла, но желана!
    Поздрав, Анета!
  • След толкова много коментари,
    за закъснелите какво остава
    освен да кажа - сладка болка

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Към Натали:

    Средството при нас е този стих -
    сливащото ни докосване,
    чрез което тебе те открих,
    за да влезем в миросване
    с узрял за двамата ни плод,
    но на равнището ментално
    и чрез този придобит имот,
    вплетохме душите си сакрално
    и направихме едно сърце
    в огъня на таз стихия,
    грееща на твоето лице,
    от която аз пък нежност пия.
    -С нежност мили, те прегръщам,
    че света за тебе преобръщам!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...