29 янв. 2007 г., 13:45
Притисни ме с длани силни
Притисни ме с длани силни -
искам даже да ме заболи:
порой на ласките обилни
да прегърне двамата, нали?
Тогава пареща милувка
ще потегли в болезнен вик
и в почивка чрез целувка
ще запомним радостния миг,
а ръцете ти в косите
да опъват в страст юздата -
светкавиците в очите
ще разтърсят в плам бедрата.
Обязди буйната кобила
и ме превърни в Сибила!
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
За моя коментатор №1
-
Гостоприемен домакин.
-
Закъсняла, но желана!
Поздрав, Анета! -
След толкова много коментари,
за закъснелите какво остава
освен да кажа - сладка болка
Поздрав и усмивка Валери. -
Към Натали:
Средството при нас е този стих -
сливащото ни докосване,
чрез което тебе те открих,
за да влезем в миросване
с узрял за двамата ни плод,
но на равнището ментално
и чрез този придобит имот,
вплетохме душите си сакрално
и направихме едно сърце
в огъня на таз стихия,
грееща на твоето лице,
от която аз пък нежност пия.
-С нежност мили, те прегръщам,
че света за тебе преобръщам! -
Плод и следствие,заражда се в омайния ти глас...
не зная колко дълго ще успея,
да удържа,да не прошепна аз,
защото думите са мойто откровение.
Докосването ще е моята стихия,
обгръщаща света дълбок,
но аз не искам него да обвия,
а твоето сърце с любов... -
Ало, вие двете!
Хората се любят, а вие се смеете?! -
хаха
-
Сега само ти ми се уимихваш, да!
-
Към Натали:
(Продължение)
Откровението има сила,
която се превръща в портрет,
но прозрението на Сибила
менталността ще тласне пък напред,
а то - душевното прегръщане
признавам, е закопняла нужда,
която световете преобръща,
а целта престава да е чужда.
Но средстото с целта се слива
в процес, превърнат в тъждество,
а там душата ти игрива
полита в омайно тържество
и става чудо - ти си толкоз нежна,
че любовта ни става вече плод,
но по нишка фина и копнежна:
същността на пълноценния живот. -
Креми,
Кои са другите двама с теб? -
Твърде силно откровение,портрет на вътрешно усещане...
и емоционалното съединение,стана миг,душевно преобръщане...
Стиховете са ни средство,да облечем свойте нежни чувства...
в едно единствено и скъпо нещо,
в една копняна дълго нужда... -
Към Натали:
Пред мен застана - непозната,
способна хорските души да буди:
венец подаде ми - в позлата,
прехласнали се,сякаш бяхме луди.
-Секунда, миг дори, ни стига
да сетим радост, споделена -
в гърдите ми се тя надига,
а в думите ни бе родена.
-Приех те като провокация,
но хванах този топъл, нежен миг,
в който твоята градация
в душата ми втъка омаен вик.
-Позната ни е тази нежност,
която води често до обрат,
щом милата ни безметежност
се превърне бурно в кръговрат. -
Душата се буди,открива непознатото...и една секунда стига,миг провокация,споделена нежност...Мисълта не знае пътя,тя се води по твоя аромат,с въздишка тъй простенала и чиста,постига тя накрая своя кръговрат...
-
Натали,
Не ми остава друго, освен да те цитирам, казвайки следното: дълбоката, уникална изразност на таланта, наричан в естетиката "художникът", за да излезе от дълбините на заложбите и да ни завладее с магията на своя авторитет, чрез проникновението на намека и внушението, ще трябва, с много труд, вече да се е родила и съответната способност...
Ама ти наистина си много умна!?
Поздрав! -
Талантът е уникалност,съпроводена с дълбока изразност...Когато той излезе от онези дълбини и разпростре своята магия,тогава посланието е повече от проникновено...
-
Натали,
Аз си бях приватизирал правото да откривам талантите в сайта, но виж какво направи Софи - изпревари ме, за което иискрено съжалявам.
Поздрав! -
Лечебната сила на текстовете, на смеха...Много си напреднала Софи, щом говориш за тези работи.
Поздрав! -
В съдбата няма случайност..често липсва обяснение с думи,но усещането-то говори повече от тях...!!!
-
Мъдростта на смеха е в лечебното му свойство. Имах нужда от него. Скоро ще разбереш защо само да публикуват моето "Боли и не спира". Аз ти благодаря и много харесвам творбите ти!
-
Здравей, Роси!
Искрено ти благодаря за оценката!
Поздрав! -
Софи!
Ти успяваш тук на два пъти да ме изпревариш с едни гърди. Тук и аз чувствам зараждането на коментарен дух, достоен за творци. Ти самата допринасяш много за това, защото смехът си е жива мъдрост, нали?
Поздрав! -
Натали!
Вечността, просветваща в мига....Така е, но ти си истинско съкровище. Как успях да те открия? При такива трудни въпроси се обръщам към Съдбата.
Поздрав! -
Хей, Диди! Толкова усмивки не съм получавал досега, а претенциите ти само ме стимулират...
Поздрав! -
Благодаря ти, Валери... но е друго, ако ме видиш сега как се радвам на коментарите на това твое творениеусмивката ми не слиза от лицето
-
Здравей, Софи! Харесвам твоята артистичност.
Поздрав! -
Прекрасна еротика си пресъздал,Валери!
Поздравления! -
Натали,обожавам да чета коментарите ти!
-
Сладка и желана "болка"...човек преобръща усещанията си,приема ги различно,когато очите му познават нежността...Много страст,тръпнещо желание...Сякаш мига става мъничка частица вечност...
-
хахахахах)
-
А какво стана с екзистенциалния портретизъм и модалните разсъждения ? Понесъл те е някакъв вихър теб, Мойсее, а беше време когато долавяхме чучулига да пее
-
уау!!! нямам думи ххаха...сложи +18 хаха хареса ми-дивото зове
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
