29 янв. 2007 г., 13:45

Притисни ме с длани силни

1K 0 32


 

Притисни ме с длани силни -

искам даже да ме заболи:

порой на ласките обилни

да прегърне двамата, нали?

Тогава пареща милувка

ще потегли в болезнен вик

и в почивка чрез целувка

ще запомним радостния миг,

а ръцете ти в косите

да опъват в страст юздата -

светкавиците в очите

ще разтърсят в плам бедрата.

Обязди буйната кобила

и ме превърни в Сибила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За моя коментатор №1
  • Гостоприемен домакин.
  • Закъсняла, но желана!
    Поздрав, Анета!
  • След толкова много коментари,
    за закъснелите какво остава
    освен да кажа - сладка болка

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Към Натали:

    Средството при нас е този стих -
    сливащото ни докосване,
    чрез което тебе те открих,
    за да влезем в миросване
    с узрял за двамата ни плод,
    но на равнището ментално
    и чрез този придобит имот,
    вплетохме душите си сакрално
    и направихме едно сърце
    в огъня на таз стихия,
    грееща на твоето лице,
    от която аз пък нежност пия.
    -С нежност мили, те прегръщам,
    че света за тебе преобръщам!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...