dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
13.07.2010 г., 8:45 ч.

Притрябвало ми е небето ти 

  Поезия
693 0 10

Притрябвало ми е небето ти

Освободено и безплатно

Аз си имам своите решетки

През които да гледам фалшиви залези

 

И за един мъничък живот като моя

Видях достатъчно

Усмивки

И пропътувах хиляда океана

Да се заключа тук завинаги

 

Писна ми

Вече

От разходки пред монитора

Всяка вечер в тъмното да се събуждам с викове

Писна ми

Да те имам

 

Притрябвало ми е лятото ти

Раздробено на ръбати дни

Затворено в буркани за зимата

Телефонни разговори

И разменени обиди

 

По-добре сам

Да се прибирам

И сам да спя

Защото на потния ми силует му е писнало

Вече

От разходки и опити да те има

 

И за един мъничък живот като моя

Имах достатъчно

Грубост

И достатъчно дълго ме боля

И достатъчно много изгубих

 

Притрябвало ми е всичко което ми даваш

Защото всичко си взимаш обратно

Така или иначе

 

И ми писна

Вече

Да чакам някого някъде

Да ми се обади

И да ме изкара навън

Да ме разходи

Да се изпикая...

 

Притрябвало ми е щастието

Което никога не ми даде

Аз сам ще се оправя

Пак

И разпиляното си лято ще изживея

И ще си го изстрадам

Зад моите решетки

Осветени от фалшиви залези

 

12 юли 2010

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??