Притрябвало ми е небето ти
Притрябвало ми е небето ти
Освободено и безплатно
Аз си имам своите решетки
През които да гледам фалшиви залези
И за един мъничък живот като моя
Видях достатъчно
Усмивки
И пропътувах хиляда океана
Да се заключа тук завинаги
Писна ми
Вече
От разходки пред монитора
Всяка вечер в тъмното да се събуждам с викове
Писна ми
Да те имам
Притрябвало ми е лятото ти
Раздробено на ръбати дни
Затворено в буркани за зимата
Телефонни разговори
И разменени обиди
По-добре сам
Да се прибирам
И сам да спя
Защото на потния ми силует му е писнало
Вече
От разходки и опити да те има
И за един мъничък живот като моя
Имах достатъчно
Грубост
И достатъчно дълго ме боля
И достатъчно много изгубих
Притрябвало ми е всичко което ми даваш
Защото всичко си взимаш обратно
Така или иначе
И ми писна
Вече
Да чакам някого някъде
Да ми се обади
И да ме изкара навън
Да ме разходи
Да се изпикая...
Притрябвало ми е щастието
Което никога не ми даде
Аз сам ще се оправя
Пак
И разпиляното си лято ще изживея
И ще си го изстрадам
Зад моите решетки
Осветени от фалшиви залези
12 юли 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
