***
И пак замята здрачът призрачен воал,
припламват станиолите
на цветните реклами...
От залеза струи безвремие и жал
към купола на нощната камбана...
Изтича в светлини кървящият ми ден.
Шосето - посребрено огледало...
И ситния дъждец барабани, смирен,
по каменния хлад
на голата реалност...
© Забраван Забраванов Всички права запазени