На шестдесетгодишния ми юбилей
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил,
макар с измени - до шейсет.
Ти малко даде, много взе ми,
но пак признателна ти бях.
Създава ми
безброй проблеми,
благодаря ти - и за тях.
Те тъй духа ми закалиха,
та срещам всичко мълчешком...
Самотна старост,
старост тиха,
добре дошла - във моя дом!
© Славка Любенова Всички права запазени