19.11.2009 г., 19:52

Приветствах

537 0 1

Приветствах утринното слънце,

на оня пуст, забравен морски бряг,

който бледите вълни прегръщаха

и галеха спокойно с нежния си глас.

 

Приветствах невидимия образ на бриза,

наситен с  ароматния мирис на лятото,

който в оживения разговор с пясъка,

докосваше ме с приятния си хлад.

 

Приветствах крясъка на гларусите,

реещи се като исполини в небесата,

рисуващи в необятността на синевата,

картините от хаоса в душата ми.

 

Приветствах хълма, спрял край нас,

сякаш оплешивял от есента и вятъра

и сянката му със снагата си обгръщаше,

спомена, оставен тук от нашата страст.

 

Приветствах и града в далечината,

погълнал те сред своя незатихващ свят

и вопълът  гърдите ми изпълваше,

искащ своя грях с прилива на сетивата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...