Приветствах утринното слънце,
на оня пуст, забравен морски бряг,
който бледите вълни прегръщаха
и галеха спокойно с нежния си глас.
Приветствах невидимия образ на бриза,
наситен с ароматния мирис на лятото,
който в оживения разговор с пясъка,
докосваше ме с приятния си хлад.
Приветствах крясъка на гларусите,
реещи се като исполини в небесата,
рисуващи в необятността на синевата,
картините от хаоса в душата ми. ...