15.06.2017 г., 11:51

Привличане

1.2K 9 33

Те, двамата, харесаха се някак,

във виртуалния ефир, с флуиди 

поглъщаха на другия - оттатък, 

всяка дума, обликът невидим!

 

Въображението палеше у тях 

копнежи закърнели и мечти 

и чуваха взаимния си смях, 

изпиваха се мислено, с очи!.....

 

Преглътнали боязън, нерешимост 

пътуват две сърца за среща, 

дори и Времето, в миг колебливост, 

на спирката застина с тях, отсреща!

 

Разпознаха се душѝте на мига, 

сетивата бяха тънки струни 

и сякаш всичко бе, една игра 

с желанията нецелунати!

 

А в хижата, запалена камина 

и Дионѝс* приседнал отстрани - 

препълват чаши с топлина и вино, 

сърце в сърцето, с ритъма тупти!

 

На цветето вълшебно, аромата

с оттенък плах по устните им бе,

очите питащо искрят в сумрака, 

желаещи да спрат мигът, поне!.....

 

Воалът на омаята прегърна 

копнежи спотаени....и отнесе - 

магията им, в спомени превърна,

на две сърца - нечутата им песен!

 

 

* Дионѝс - тракийски бог на виното и веселието, възпят в древногръцката митология

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гого!
  • Благодаря, Ваня! Приятен ден!
  • Благодаря, Иржи, че намина!.....Светът е шарен, понякога е истински, понякога - измамен. Хубав ден ти желая!
  • Един закъснял коментар,Пепи,накрая на дългата опашка...Красиво,вълнуващо,желано преживяване си описала,но права е Силвия,че само малък процент от флуидите,създадени виртуално са истински,доста много са фалшиви и после разочарованията са огромни...Дано не се случват,поне на приятелите!!!
  • Благодаря ти, Вальо! Хубав ден ти желая!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...