Те, двамата, харесаха се някак,
във виртуалния ефир, с флуиди
поглъщаха на другия - оттатък,
всяка дума, обликът невидим!
Въображението палеше у тях
копнежи закърнели и мечти
и чуваха взаимния си смях,
изпиваха се мислено, с очи!.....
Преглътнали боязън, нерешимост
пътуват две сърца за среща,
дори и Времето, в миг колебливост,
на спирката застина с тях, отсреща! ...