13.10.2007 г., 16:19

Приятел

576 0 3
Ти си с мен когато слънцето залезе
и потъне всичко в тишина,
от душата ми парченце взе си,
укротявайки страха.
Съхрани я между росни капки,
във лъчите слънчеви я отнеси.
И дори луната да угасне,
знам, приятел верен си ми ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасни думи от прекрасно човече
  • Приятелите и любовта са музите на поетите
    Браво от мен
  • изненадваш ме все повече.Определено в теб има заложен талант, използвай го .И да знаеш, че аз определено мисля нещо подобно за теб

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...