13 oct 2007, 16:19

Приятел

Poesía

578 0 3

Ти си с мен когато слънцето залезе
и потъне всичко в тишина,
от душата ми парченце взе си,
укротявайки страха.
Съхрани я между росни капки,
във лъчите слънчеви я отнеси.
И дори луната да угасне,
знам, приятел верен си ми ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AdvIKAR (Иван Радев)

прекрасни думи от прекрасно човече

2007-10-21T18:17:42+03:00
mitternacht (Мария Иванова)

Приятелите и любовта са музите на поетите
Браво от мен

2007-10-13T22:57:26+03:00
eli_to55

изненадваш ме все повече.Определено в теб има заложен талант, използвай го .И да знаеш, че аз определено мисля нещо подобно за теб

2007-10-13T21:40:16+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0