Oct 13, 2007, 4:19 PM

Приятел

Poetry

579 0 3

Ти си с мен когато слънцето залезе
и потъне всичко в тишина,
от душата ми парченце взе си,
укротявайки страха.
Съхрани я между росни капки,
във лъчите слънчеви я отнеси.
И дори луната да угасне,
знам, приятел верен си ми ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AdvIKAR (Иван Радев)

прекрасни думи от прекрасно човече

2007-10-21T18:17:42+03:00
mitternacht (Мария Иванова)

Приятелите и любовта са музите на поетите
Браво от мен

2007-10-13T22:57:26+03:00
eli_to55

изненадваш ме все повече.Определено в теб има заложен талант, използвай го .И да знаеш, че аз определено мисля нещо подобно за теб

2007-10-13T21:40:16+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0