19.05.2010 г., 19:09

Приятел

815 0 3

Приятел

 

С приятел до теб се по-лесно живее, мечтае.

И слава на Бога, че имам такъв.

 

Когато тъга ме обгърне, той се явява

като лъч светлина в тъмнината.

Ръката ми хваща и ме отвежда

във рая на светлия ден. 

 

Душата ми тъжна запява

във сладък и нежен рефрен.

С усмивка започва денят ми,

когато той е до мен.

По чашка кафе да изпием

за вечния ден.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...