Приятел
С приятел до теб се по-лесно живее, мечтае.
И слава на Бога, че имам такъв.
Когато тъга ме обгърне, той се явява
като лъч светлина в тъмнината.
Ръката ми хваща и ме отвежда
във рая на светлия ден.
Душата ми тъжна запява
във сладък и нежен рефрен.
С усмивка започва денят ми,
когато той е до мен.
По чашка кафе да изпием
за вечния ден.
© Дани Панайотова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
