13.05.2013 г., 15:31

Приятел

1.1K 0 0

Не очаквай, мили друже,

от съдник тук,

като приятел там да се завърнеш.

Аз чуя ли от теб присъда,

мигом в тебе вяра губя.

А щом ти видиш моя недостатък,

с думи бързаш да оставиш отпечатък. 

И мислиш си: „така ще се научи,

ще порасне,

дори и раната да не зарасне.

Ще знае, че греши,

докато белегът ù я гори.” 

 

Сега ти казвам, че грешиш!

Не бързай с въглен да ме прогориш!

 

Разбери, че приятелите -

те са за това -

да бъдат с теб, 

дори и във греха.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...