Не очаквай, мили друже,

от съдник тук,

като приятел там да се завърнеш.

Аз чуя ли от теб присъда,

мигом в тебе вяра губя.

А щом ти видиш моя недостатък,

с думи бързаш да оставиш отпечатък. 

И мислиш си: „така ще се научи,

ще порасне,

дори и раната да не зарасне.

Ще знае, че греши,

докато белегът ù я гори.” 

Сега ти казвам, че грешиш!

Не бързай с въглен да ме прогориш!

Разбери, че приятелите -

те са за това -

да бъдат с теб, 

дори и във греха.