Приятел на дявола
Приятел на дявола
Късно в нощта седиш сама, безпомощна.
Сълзи на тъга извират от този малък пламък.
Тази гледка ме кара да се чувствам прекрасно,
но разтапя моето сърце от камък.
От всичко сиво, изпаднала в унес,
жената си ти с коса като кръв алена.
Обичам те мълчаливо, когато си тъжна нощес -
като полъх, нежно от мойта длан си галена.
Ти си под мой контрол, попаднала в плен,
всичко е един мрачен сън -
крещи толкова високо, колкото сърцето в мен.
Искам да те прегърна, за да не те пусна повече навън.
Искаш ли да спра болката ти?!
Направи още една стъпка към страстта.
Тъмнината се стапя, в сънните градини съмна...
напред, още съвсем малко, към пропастта бездънна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма Такова Всички права запазени
