5.02.2007 г., 17:45

Приятел = Предател

5.9K 0 7
Аз чакам тебе в тъмното и гасна,
простряла силно двете си ръце.
Надявам се злината да угасне,
да сгрея с обич твоето сърце.

Готова съм на всичко да избавя
усмивката, душата ти, умът!
От тебе имам нужда и забравям,
че ти си ме ранила някой път.

Но ето - празнотата ме поглъща
и аз все чакам, казвам си: "Ще дойде!".
Безпомощно глава едва обръщам
и викам тихо твоя лик на помощ.

И шепна само името ти - Болка!
А ти не идваш - ти, добър приятел!
И ехото умря, а ти си спомен.
Довиждане, обичах те, предател!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...