Аз чакам тебе в тъмното и гасна,
простряла силно двете си ръце.
Надявам се злината да угасне,
да сгрея с обич твоето сърце.
Готова съм на всичко да избавя
усмивката, душата ти, умът!
От тебе имам нужда и забравям,
че ти си ме ранила някой път.
Но ето - празнотата ме поглъща
и аз все чакам, казвам си: "Ще дойде!".
Безпомощно глава едва обръщам
и викам тихо твоя лик на помощ. ...