5.08.2011 г., 10:43

Приятел в нужда се познава

665 0 0


Приятел в нужда се познава,
рекли са хората от памтивека.
Приятелското рамо заслужавам
и въздишката ми ще е вечно мека.
Но в дни отровни, в студ,
останах сам недоразбран.
Почувствах страх и смут,
останал сам като чувал съдран!
И в тази бяло-ледена картина
без многоцвет и без зафир,
останал явно без братина,
ще драпам сам аз стръмния баир!
Във тези дни далечни, опустели,
яви се малка приказна жена
и дните вече са засмени,
с приятелка до мен, приятелка жена.
И без да знае, без да ме познава,
със одежди и сила тя ме зареди!
И рече ми: приятел в нужда се познава!
И грейнаха очите ми с надежди!
Душата си тя с цялата си красота разкри,
вълшебна, пурпурна и тиха.
Приличаща на копринен шал с искри!
... само ще възкликна, тихо, мила!
Приятелко добра, благодаря!
Във тази на нужда моя аз те разпознах.
Приятелко добра, благодаря!
И вече под небосвода сам не бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Бърдовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....