Приятели ... ?!

28.10.2011 г., 20:05 ч.

Поезия » Друга

699 0 2

Навеждаш глава, а сърцето те свива
в една болка страшна, силна и неопишима.
Грешка след грешка, лъжа след лъжа.
Питаш ли се как се стигна до това?
Да мразиш тези, които вчера си обичал,
да боли от спомена отминал.
Всичко е в деня предишен,
недей да се чувстваш излишен.
На този свят ти си с цел една,
да зарадваш страшно много
някого в света.
Поглеждаш навън,
чуваш някой весел звън,сякаш е сън.
Весели деца играят, но те май не знаят,
че станат ли големи, ще има проблеми.
Те са това което ни показва реалността.
Нима за приятели страдам, нима за
предатели се коря.
Вдигаш глава, протягаш ръце,
отваряш собственото си сърце.
А то весело и щастливо,
защото тя – любовта е тук.
Семейство, любим имам си аз.
Весела ме карат да бъда в този
труден час.
Познати – много, приятели няма,
за това беше цялата драма.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-10-28T23:18:16+03:00

!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-10-28T20:08:03+03:00

Оставих думата "неопишима", защото поезията допуска ползването на такива, но имайте предвид, че дори съвременния български език не съдържа такова понятие.

Думата с това значение е "неописуема". Поздрав.