П Р И Я Т Е Л К А
на Мариана
Ти си до мене в мигове трудни, когато душата вие от болка.
Сънят отлетял е, а стрелките мудно отчитат всяка обиколка.
Намираш точните думи, с които сърцето превързваш грижливо.
Подаваш ръка, поизтупваш духа ми и тръгваш до мен мълчаливо.
А в дните, в които животът ме глези и безгрижно с него флиртувам,
с теб като малки деца му се плезим. Смехът ни тишината разбунва.
На чашка кафе политиката бистрим и на живота правим дисекция...
За миг потъваме в своите мисли и започваме пак ретроспекцията.
Благодаря, че те имам в живота си! Приятелко, ти си за мене награда!
Ти си опора и бряг, и проход си! Бъди ми жива и здрава!!!