8.07.2008 г., 11:25

Приятелка

1.5K 0 1

Имах аз приятелка добра,

която ми помагаше в беда,

но веднъж една злочеста съдба

ни раздели със таз приятелка една.

 

Аз търсех я във тъмнина и в мрак

с надеждата, да я намеря пак

и да й кажа, че за нищо на света

със нея няма да се разделя.

 

Но търсех я и не можах да я намеря,

и чаках вест да чуя аз за нея,

и плаках дни и нощи безутешно аз,

но не я намерих в онзи час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Овчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...