Имах аз приятелка добра,
която ми помагаше в беда,
но веднъж една злочеста съдба
ни раздели със таз приятелка една.
Аз търсех я във тъмнина и в мрак
с надеждата, да я намеря пак
и да й кажа, че за нищо на света
със нея няма да се разделя.
Но търсех я и не можах да я намеря,
и чаках вест да чуя аз за нея,
и плаках дни и нощи безутешно аз,
но не я намерих в онзи час.
© Елена Овчарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
