10.12.2015 г., 0:40

Приятелка на тъгата

716 0 1

 

 

Приятелка на тъгата


 

Първа приятелка съм вече на тъгата,

С нея дишам, плача и живея.

Заседна като камък във краката,

Рече : Слушай мойта алинея!

 

И започна...

Първо правило основно –

Оттук усмивката ти е саката,

Смехът – хапчето отровно –

Забранена доза за тъгата.

Второ правило духовно –

Безмълвна става ти душата,

Любов да пазиш там – греховно,

Място направи за самотата.

Трето правило върховно –

Дотук беше с добротата.

Щом помагаш безусловно,

Плащаш с простотата.

 Четвърто – никаква ти вяра,

(най-вече във мъжете!)

Честност – няма я у звяра,

Не съм ли права, вий кажете?!

Пето – задължителен е формуляра:

„За мен вечно се грижете!“,

Подпиши под „Титуляра“,

И да приключваме темата вече!

 

Е, честито! От днес си имаш мяра –

Не бива да се смееш ти, човече,

Че извършиш ли тука изневяра,

Не си приятел на тъгата вече!


 

10.11.2015г.

 

 

Дай боже по-малко приятели да има тази тъга, и ти да не си част от тях!....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за оценките ви! Когато има муза винаги е някак...лесно.

    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...