Приятелка в нощта
Луната - прелестна, сияйна -
явява се пак до мен.
Ти, приятелко омайна,
ти си моят ден.
С теб споделям всичко,
сякаш нямам на света аз друг;
с теб е тъй различно -
сякаш не усещам студ.
Ти изслушваш ме дори,
когато нямам какво да споделя;
не изтриваш моите сълзи,
но поне споделяш моята тъга.
Луната - прелестна, сияйна -
огрява моите очи.
Ти, приятелко омайна,
ти пред мен блестиш.
Искам сега да ти кажа
колко много ме боли -
едно момче ме плени,
сякаш не е било никога преди.
Едно момче, без да знае,
ми даде надежда за мечти;
отне ми я без време
и затова сега боли.
Луната - прелестна, сияйна -
пак убийствено мълчи.
Сърцето ми така голямо,
изведнъж сякаш се смали -
обичаше някога безкрайно
и живееше само с мечти,
но любовта, нежна и прекрасна,
пагубно го уби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Василева Всички права запазени
