Приятелка в нощта

28.10.2009 г., 0:19 ч.

Поезия » Любовна

695 0 2

Луната - прелестна, сияйна -

явява се пак до мен.

Ти, приятелко омайна,

ти си моят ден.

С теб споделям всичко,

сякаш нямам на света аз друг;

с теб е тъй различно -

сякаш не усещам студ.

Ти изслушваш ме дори,

когато нямам какво да споделя;

не изтриваш моите сълзи,

но поне споделяш моята тъга.

Луната - прелестна, сияйна -

огрява моите очи.

Ти, приятелко омайна,

ти пред мен блестиш.

Искам сега да ти кажа

колко много ме боли -

едно момче ме плени,

сякаш не е било никога преди.

Едно момче, без да знае,

ми даде надежда за мечти;

отне ми я без време

и затова сега боли.

Луната - прелестна, сияйна -

пак убийствено мълчи.

Сърцето ми така голямо,

изведнъж сякаш се смали -

обичаше някога безкрайно

и живееше само с мечти,

но любовта, нежна и прекрасна,

пагубно го уби.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

raccing (Радка Иванова)

2009-10-29T00:19:33+02:00

Прелестно!Поздрави !
The_gold_f (Веселина Костадинова)

2009-10-28T11:00:24+02:00

Понякога наистина луната е най- близката ни приятелка! Но отминава нощта и слънцето заблестява с все сила. То също може да е близък приятел. Довери му се!