Приятелки

18.10.2005 г., 21:13 ч.

Поезия

1418 0 0

Липата разсъблече светлата си дреха.
Обсипа ме златист порой.
Свалена,тежката корона
трептеше с листчета безброй.
Стихове върху цветни хартийки
закичих по нейните клони-
да не са голи и тъжни
без шумящата броня.
Една на друга поклонихме се двете,
под снега преди да заспим неусетно

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Приятелки

Свързани произведения

Коментари

Предложения