Приятелки

18 oct 2005, 21:13

Poesía

1499 0 0

Липата разсъблече светлата си дреха.
Обсипа ме златист порой.
Свалена,тежката корона
трептеше с листчета безброй.
Стихове върху цветни хартийки
закичих по нейните клони-
да не са голи и тъжни
без шумящата броня.
Една на друга поклонихме се двете,
под снега преди да заспим неусетно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приятелки

Искате да прочетете повече?

Propuestas