Приятелки

Oct 18, 2005, 9:13 PM

Poetry

1328 0 0

Липата разсъблече светлата си дреха.
Обсипа ме златист порой.
Свалена,тежката корона
трептеше с листчета безброй.
Стихове върху цветни хартийки
закичих по нейните клони-
да не са голи и тъжни
без шумящата броня.
Една на друга поклонихме се двете,
под снега преди да заспим неусетно

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Приятелки

Свързани произведения

Comments

Random works