5.09.2008 г., 14:59

Приятелко моя

1K 0 2
Приятелко моя любима,
защо в очите ти блестят сълзи?
Нима отново те измами
и за пореден път ти изневери?
Защо все още го обичаш?
Защо  копнееш за него ти?
Защо прекарваш безсънни нощи,
проливайки за него сълзи?
Остави го! Той не заслужава.
Гордо глава вдигни.
По пътя свой продължи.
Ще срещнеш любовта отново,
но няма да е тя измамна.
В щастие и радост да живеете,
с любовта си да се гордеете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...