Ето - приятели сме си.
Ти споделяш малко от живота си,
аз още по-малко от моя
и се разбираме, меко казано, идеално –
забравен е стария цветен дъжд,
забравени са старомодните целувки по гарите...
И да - просто приятели сме си...
Приятелски лежи главата ти на голото ми рамо...
Приятелски блести изгревът в очите ти,
а кафето е приятелски горчиво...
29.01.2007
© Вени Николова Всички права запазени