Приятелство
Приятелство
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно!
Смях, сълзи – всичко споделяхме.
Всичко по равно все си разделяхме.
Шеги остроумни, песни забавни –
целият клас ги пееше славно.
Тайни, лафове, мисли – все същи.
Неразделни дори във своите къщи.
Наранявахме се трайно.
Извинявахме се безкрайно.
Но се обичахме, оцелявахме.
Падахме, но бързо ставахме.
И какво се случи изведнъж?
Всичко туй като след майски дъжд
стопи се, изчезна безвъзвратно
и няма да се върне то обратно.
Предаде ме – болеше много.
Не ти простих и няма. Сбогом!
Протягане на две ръце,
красиви думи от сърце
достатъчни са, за да почнем отначало,
но твърде горди сме, за да сме цяло.
Не си достойна за това стихотворение!
То е за мое удовлетворение.
Но ако си там, спомни си наш`те дни,
назад във времето се ти върни.
Благодаря за думите ти откровени!
Благодаря за миговете ценни!
(И накрая естествено се сдобрихме)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Страшилова Всички права запазени
