Приятелство
Приятелство
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно!
Смях, сълзи – всичко споделяхме.
Всичко по равно все си разделяхме.
Шеги остроумни, песни забавни –
целият клас ги пееше славно.
Тайни, лафове, мисли – все същи.
Неразделни дори във своите къщи.
Наранявахме се трайно.
Извинявахме се безкрайно.
Но се обичахме, оцелявахме.
Падахме, но бързо ставахме.
И какво се случи изведнъж?
Всичко туй като след майски дъжд
стопи се, изчезна безвъзвратно
и няма да се върне то обратно.
Предаде ме – болеше много.
Не ти простих и няма. Сбогом!
Протягане на две ръце,
красиви думи от сърце
достатъчни са, за да почнем отначало,
но твърде горди сме, за да сме цяло.
Не си достойна за това стихотворение!
То е за мое удовлетворение.
Но ако си там, спомни си наш`те дни,
назад във времето се ти върни.
Благодаря за думите ти откровени!
Благодаря за миговете ценни!
(И накрая естествено се сдобрихме)
© Мария Страшилова All rights reserved.
