22.01.2025 г., 20:28

Приятелство

400 0 0

Познайници стари сме... с теб самота.

Приятелство дълготрайно ни свърза.

Виновни няма в тази досадна игра

и двете тъчем нишката тънка.

 

Сред въздишка на стая във мрачина,

в прегръдката дълга на тишината,

с езикът на Бог настанил се в душа

чрез тайният договор на сърцата.

 

Защо ме придърпваш в твоя комфорт

с нюансите боядисани в сиво.

Рисуваш скучния си натюрморт

с реверанси от нотки вежливост.

 

Ще призная и смятам, че ти дължа

откровеност, като на стар приятел...

потребна си, щом отново като вълна

ме преобърне съдбата – предател.

 

Не си страшна за мен, самота...

развяла пародията си жалка!

За силните си желана мечта,

глътка въздух, дишаща тайна.

 

Ще те повикам и зная дори,

лесно няма да ме забравиш.

Останали двете, характерно сами,

ще открием начин... да се опазим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...