Приятелство
Познайници стари сме... с теб самота.
Приятелство дълготрайно ни свърза.
Виновни няма в тази досадна игра
и двете тъчем нишката тънка.
Сред въздишка на стая във мрачина,
в прегръдката дълга на тишината,
с езикът на Бог настанил се в душа
чрез тайният договор на сърцата.
Защо ме придърпваш в твоя комфорт
с нюансите боядисани в сиво.
Рисуваш скучния си натюрморт
с реверанси от нотки вежливост.
Ще призная и смятам, че ти дължа
откровеност, като на стар приятел...
потребна си, щом отново като вълна
ме преобърне съдбата – предател.
Не си страшна за мен, самота...
развяла пародията си жалка!
За силните си желана мечта,
глътка въздух, дишаща тайна.
Ще те повикам и зная дори,
лесно няма да ме забравиш.
Останали двете, характерно сами,
ще открием начин... да се опазим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени