22 янв. 2025 г., 20:28

Приятелство

408 0 0

Познайници стари сме... с теб самота.

Приятелство дълготрайно ни свърза.

Виновни няма в тази досадна игра

и двете тъчем нишката тънка.

 

Сред въздишка на стая във мрачина,

в прегръдката дълга на тишината,

с езикът на Бог настанил се в душа

чрез тайният договор на сърцата.

 

Защо ме придърпваш в твоя комфорт

с нюансите боядисани в сиво.

Рисуваш скучния си натюрморт

с реверанси от нотки вежливост.

 

Ще призная и смятам, че ти дължа

откровеност, като на стар приятел...

потребна си, щом отново като вълна

ме преобърне съдбата – предател.

 

Не си страшна за мен, самота...

развяла пародията си жалка!

За силните си желана мечта,

глътка въздух, дишаща тайна.

 

Ще те повикам и зная дори,

лесно няма да ме забравиш.

Останали двете, характерно сами,

ще открием начин... да се опазим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...