Искам да избях от това, което бях с тях,
от това, което аз не щях -
един различен човек
на фалшивото приятелство заклет.
С тях пак времето летеше
но всеки от тях само заради изгодата стоеше.
Оплитаха се в мрежата лъжите,
но за жалост само аз виждах истините.
Един ден не издържах
и просто от тях отлетях.
Фалшивата си маска свалих
и в яростта си всичко споделих.
Как всеки, всеки мами,
но след минути всеки забрави.
След време всеки това разбра,
но потиснати в самота,
трябваше заедно да седят
и сами да се щадят.

Един лъжите си не щадеше -
за него просто времето летеше.
Друг пък само след него вървеше
и като бог го благотвореше.
Един пък зад гърба говори,
друг пък слуша и тихичко
за третия глупости мърмори.
Компания голяма беше,
но на много различни интереси се делеше.
Може да се каже, че на два стола седеше,
а истиското приателство някъде спеше.
Може би всеки разбра това,
че преди всичко трябва да си пазиш гърба.
Накрая всички се разделиха
и всички фалшивите маските свалиха.
И ако приятелството е така,
аз предпочитам да умра в самота.
И пак пиша една истина, която преживях
как бях един от тях, но спрях.