2.11.2013 г., 17:12

Приятелство-Предателство

2.1K 1 4

   Приятелство-Предателство


Приятелството, дума ценна е това!

Казват, че богата е човешката душа,

когато до себе си има приятелска ръка!


Но дали приятел истински до теб стои?!

Дали очите, които се взират в твойте са честни и добри?!

В този свят изпълнен повече със злини,

отколкото с добрини, двуличието дебне

като хищник от всички страни!


И наивна е човешката душа, която е пълна с доброта!

Тя лесно жертва става на предателство и забит нож в гърба!

Добрякът наивността си скъпо плаща,

с цената на всяка негова сълза!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ай. Джи. Лилит Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново ти благодаря. ☺ Това е един от любимите ми стихове, излязли из под моето перо. Поздрави! И междудругото, скоро писах още едно стихотворение и ще го кача в сайта.
  • Спечели ме с това произведение, като твой почитател! Много истинско и много правилно! Приятелите много зависят от средата в която се намирате и от интересите, които имате! Поздрави и продължавай да твориш!
  • Радвам се, че ти е харесало! Благодаря ти, че си отделил време за стиха ми. Поздрави!
  • прекрасно е и толкова вярно !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...