Но ти си само Юда с надпис "Вярност",
гравиран на челото ти широко.
Доверието има срок на давност
особено когато е дълбоко.
Вървиш до мен и също като сянка
докосваш ме когато падам ниско
и остър нож приготвил си отдавна
приятелю, в падението близък.
Езикът ти, завързал греховете
на възел по врата ми и го стягаш
Подаваш ли, подаваш ли ръцете
с които да ме бутнеш и избягаш?
Не се страхувам никак да те срещна
Пазѝ се само. Аз ще ти се върна
Личи си злото в бялата одежда
с петна от непотребната му същност.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Благодаря ти. И на всички, които се спряхте!