Приятелю
Откъде тая злоба, приятелю?
Песен след песен редеше.
В сърцето ти бяха накацали славеи.
На кого си продаде сърцето?
С облаци кой те помръкна?
Кой те засенчи?
Защо песните звънки
смени с мъка и хленчене?
Ти самият беше песен.
Песен, която пониква и в камък.
Какво стана? Кой я обеси?
Сега и ние сме зли и нещастни.
Запей, запей ни пак, приятелю!
От Бога веднъж животът е даден.
Хайде да вдигнем щедра наздравица,
пък на злобата – майната й !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Нека от злобата нищо да не остане! Силен стих, Благодаря ти
