7 июл. 2009 г., 10:42

Приятелю 

  Поэзия
510 0 8

 

 

 

Откъде тая злоба, приятелю?

 

Песен след песен редеше.

В сърцето ти бяха накацали славеи.

На кого си продаде сърцето?

 

С облаци кой те помръкна?

Кой те засенчи?

Защо песните звънки

смени с мъка и хленчене?

 

Ти самият беше песен.

Песен, която пониква и в камък.

Какво стана? Кой я обеси?

Сега и ние сме зли и нещастни.

 

Запей, запей ни пак, приятелю!

От Бога веднъж животът е даден.

Хайде да вдигнем щедра наздравица,

пък на злобата – майната й !

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??