Откъде тая злоба, приятелю?
Песен след песен редеше.
В сърцето ти бяха накацали славеи.
На кого си продаде сърцето?
С облаци кой те помръкна?
Кой те засенчи?
Защо песните звънки
смени с мъка и хленчене?
Ти самият беше песен.
Песен, която пониква и в камък.
Какво стана? Кой я обеси?
Сега и ние сме зли и нещастни.
Запей, запей ни пак, приятелю!
От Бога веднъж животът е даден.
Хайде да вдигнем щедра наздравица,
пък на злобата – майната й !
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Нека от злобата нищо да не остане! Силен стих, Благодаря ти
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
