1.11.2007 г., 11:49

Приятности

688 0 7
 

Здравейте!

Приятно ми е!

Майка ми ме е учила

винаги да ми е приятно.

А на нея винаги й е неприятно.

Дори, когато е щастлива,

дори тогава,

пак й е неприятно.

Животът е сериозна работа

на временен договор.

Униформена работа,

към която се подхожда отговорно.

Особено, когато си съсипваме живота.

Това е най-отговорното.

 

С какво се занимавам ли?

С неприятности предимно се занимавам.

Обичам да си ги навличам.

Това е едно особено приятно занимание.

Стига да имаш приятели.

Ако нямаш,

се сприятеляваш с книгите.

И започваш да търсиш

олигавени отговори вътре.

Аз отдавна спрях да чета.

И започнах да пиша за предатели.

Откъде се взе всичката тая неприязън в мен?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • както винаги- на ниво си
  • Много интересни мисли, Мария, браво!
  • Интересни,много интересни размишления и стил на писане.Поздрави
  • Много, много актуално пишеш, поздравления!!!
  • Много ми хареса, Мария!
    Ти съвсем не носиш неприязън,
    те неприятностите обичат живите
    хора , със свой собствен мисловен
    модел и начин на живеене.И въобще
    май не се спират до безличните. С обич.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...