16.12.2008 г., 16:24 ч.

Приземяване 

  Поезия » Философска
855 0 22
 

Опитах да прогледна -

тъмно беше.

Сърцето ми в решетки се събуди,

от тишина

в ушите ми кънтеше,

да дишам бе болезнено и трудно.

 

Анестезия силна е тревогата -

остана

само белег от крилете.

Илюзия ли е,

че още мога

да си разменям мисли с ветровете,

през мене да текат реки

напролет,

когато се събличат снеговете

и в шепите ми

стръкчета наболи

да си разтварят нежно цветовете...?

 

Превърнах се сама

във изкупление -

на гравитацията отпечатък.

 

Вината ми е в друго измерение,

но се дели поравно,

без остатък!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??