Dec 16, 2008, 4:24 PM

Приземяване 

  Poetry » Phylosophy
849 0 22
 

Опитах да прогледна -

тъмно беше.

Сърцето ми в решетки се събуди,

от тишина

в ушите ми кънтеше,

да дишам бе болезнено и трудно.

 

Анестезия силна е тревогата -

остана

само белег от крилете.

Илюзия ли е,

че още мога

да си разменям мисли с ветровете,

през мене да текат реки

напролет,

когато се събличат снеговете

и в шепите ми

стръкчета наболи

да си разтварят нежно цветовете...?

 

Превърнах се сама

във изкупление -

на гравитацията отпечатък.

 

Вината ми е в друго измерение,

но се дели поравно,

без остатък!

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??