Приземяване
Опитах да прогледна -
тъмно беше.
Сърцето ми в решетки се събуди,
от тишина
в ушите ми кънтеше,
да дишам бе болезнено и трудно.
Анестезия силна е тревогата -
остана
само белег от крилете.
Илюзия ли е,
че още мога
да си разменям мисли с ветровете,
през мене да текат реки
напролет,
когато се събличат снеговете
и в шепите ми
стръкчета наболи
да си разтварят нежно цветовете...?
Превърнах се сама
във изкупление -
на гравитацията отпечатък.
Вината ми е в друго измерение,
но се дели поравно,
без остатък!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
